Позиция на САИМО във връзка със ЗИД на Закона за дипломатическата служба

Позиция на Студентска асоциация за изследване на международните отношения (САИМО) във връзка със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба, представен от МВнР за публично обсъждане

  Във връзка със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба ние, днешните студенти по международни отношения и потенциални служители в Дипломатическата служба на Република България в утрешния ден, бихме желали да изразим своята позиция: 1)      С предложената промяна в самата дефиниция за Дипломатическата служба, акцентът се пренася от служителите, които осъществяват нейната дейност, към външнополитическото ведомство като такова, с което по същество се поставя знак за равенство между Дипломатическата служба и Министерство на външните работи. Предвид това, че в Министерство на външните работи работят и служители, чиято дейност няма дипломатически характер, подобно разширяване на дефиницията изглежда неуместно. (виж чл. 1, ал. 1 от ЗИД и чл. 2, ал. 1 на действащия Закон за дипломатическата служба) 2)      Във въведеното подробно описание на функциите на Дипломатическата служба,  нейните функции се смесват с политическите цели и приоритети на българската външна политика, поради което им се придава конкретно политическо съдържание. Още повече, че с това в тях ненужно, но и неизчерпателно, се предекларират вече декларирани външнополитически цели и ангажименти и вече поети задължения от международноправен характер (виж чл.3, ал.2 на ЗИД). Поради това, не би могло да се възрази срещу тяхното политическо съдържание, но считаме, че включването им в Закона е неуместно, тъй като те прилягат повече на политически документи с програмен и/или стратегически характер, а Законът за дипломатическата служба би трябвало да се фокусира по-скоро върху дизайна на службата и правилата за нейното функциониране. 3)      Премахването на принципа на йерархичната подчиненост, който е свойствен за Дипломатическата служба, създава предпоставки за:
  • нарушаване на координацията във външнополитическата дейност;
  • провеждане на противоречива, а това значи – нееднозначна за международните ни партньори, външна политика;
  • понижаване на предвидимостта, а с това и на доверието на нашите външнополитически партньори. (виж чл. 3, ал. 3 на ЗИД и чл. 3 на действащия Закон за дипломатическата служба).
4)      С разширяването на самостоятелните правомощия на министъра на външните работи, който е политическо лице, за сметка на постоянния секретар, Атестационната комисия и Колегиума, които имат професионален, експертен характер, се променя балансът между политическото и професионалното начало в службата в полза на първото. Увеличаването на дискреционната власт  на министъра при упражняването на неговите правомощия за сметка на колективните органи създава предпоставки за привнасяне на по-голям субективизъм в управлението на службата. 5)      С предложените изменения в чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от Закона за дипломатическата служба става възможно конкурсът за конкретна длъжност по смисъла на ал. 2 да не бъде публично обявен. В комбинация с проекто-разпоредбата на чл. 29, ал. 2, това позволява служител, назначен чрез таен конкурс, да получи дипломатически ранг. 6)      Приветстваме желанието за повишаване на мотивацията на младите специалисти чрез създаване на възможност за по-бързо развитие, но считаме, че в законопроекта това не се постига по най-добрия начин. Вместо да се занижават изискванията за дипломатически ранг при заемане на даден пост, както предвиждат промените в Закона, би могло да се даде възможност на служителите, които докажат, че притежават необходимите качества и експертиза, по-бързо да израстват по ранг. Това може да се постигне чрез:
  • По-интензивни вътрешноведомствени обучения, трансфер на знания и опит;
  • По-честа задължителна атестация от Атестационната комисия, вместо периодичният характер на атестацията напълно да се отменя, както предвижда проекто-законът.
7)      От наша гледна точка, въпросът за дипломатите, сътрудничили на разузнаването, се основава на обстоятелства отпреди повече от двадесет години, които към настоящия момент нямат съществено значение. Поради това, ние не бихме могли да се ангажираме със становище по него. 22 май 2011 г.   Студентска асоциация за изследване на международните отношения Оригиналния текст можете да видите тук

Comments are closed.